България – шампион по неравенство: Къде изчезна средната класа?

България се озова на първо място в една от най-тревожните класации в Европейския съюз – тази по неравенство в доходите. Статистиката е безпощадна: най-заможните 20% от населението притежават доходи, които са седем пъти по-високи от тези на най-бедните 20%. Зад тези цифри стоят над 1,3 милиона души, за които оцеляването е ежедневно предизвикателство, а месечната заплата е далеч от достатъчна за покриване на базовите нужди.

Образование и работа, които не стигат за хляб

Историята на Моника Кръстева е огледало на реалността за хиляди българи. Въпреки висшето си образование и желанието да работи, тя се бори да издържи петчленното си семейство. Като помощник-възпитател, Моника получава възнаграждение малко над минималното, което прави разходите за три деца – облекла, обувки и училищни нужди – почти непосилни. Дори с два дохода в домакинството, бюджетът остава в постоянно напрежение.

Пропастта в цифри: Коефициентът на Джини

Разделението в обществото се измерва чрез коефициента на Джини. Докато средната стойност за Европейския съюз е 29,2 пункта, България достига 37,7 пункта. За сравнение, в Словакия разликите са най-малки с едва 23 пункта. Макар да има леко подобрение спрямо предходната година, фактът остава, че всеки пети българин (около 21,2% от населението) живее под прага на бедността.

Експертите посочват, че за издръжката на тричленно семейство са необходими поне 1516 евро месечно, а за един работещ – около 842 евро. За семейства с повече деца тези суми се увеличават, правейки финансовия натиск огромен.

Изчезващата средна класа

Икономическите анализи сочат към сериозен проблем: стопяването на средната класа. Създава се огромен разрив между високо платените сектори като информационните технологии, банковото дело и застраховането, и останалата част от работната сила. Около половин милион души все още получават минимална заплата, а близо един милион имат доходи под 1000 евро. Липсата на стабилен междинен слой от граждани задълбочава социалното разделение.

Критиките към социалната политика са, че тя е твърде разпръсната. Вместо да се концентрират ресурсите върху най-уязвимите семейства, се предоставят малки суми на твърде голям кръг от хора, което не променя фундаменталната доходна структура на страната.

Пътят към 2030 година

Държавата се опитва да реагира чрез Бюджет 2027, в който са предвидени над 300 милиона евро допълнителна подкрепа за семейства с деца и още 114 милиона евро за социални плащания, насочени основно към хора с увреждания. Амбициозната цел е до 2030 г. броят на българите в риск от бедност или социално изключване да бъде намален с близо 800 000 души, въпреки че текущата статистическа реалност остава тревожна.

Advertisement

Източник: standartnews.com

Твоят коментар