На 13 ноември 2010 г. София стана център на големи енергийни амбиции. По покана на тогавашния премиер Бойко Борисов, руският министър-председател Владимир Путин посети България за еднодневна визита, чиято основна цел бе полагането на основите за мащабния проект „Южен поток“.
Споразумение за милиарди
Кулминацията на срещата бе подписването на документи за създаване на съвместно акционерно дружество между Българския енергиен холдинг и „Газпром“. Новата компания, наречена „Южен поток България“ АД, бе учредена през декември 2010 г. с равен дял от 50% за двете страни. Тя трябваше да се заеме с проектирането, финансирането и изграждането на българския участък от газопровода.
Очакванията тогава бяха огромни. Владимир Путин прогнозира приходи за България от около 2,5 милиарда долара, докато Бойко Борисов подчерта, че проектът ще осигури над два милиарда долара годишно в държавния бюджет за бъдещите правителства.
Маршрутът към Европа
Замисълът беше тръбопроводът да премине през дъното на Черно море, да достигне българския бряг и след това да се протегне през Сърбия, Унгария и Словения, докато стигне до Австрия. България бе визирана като стратегически център за транзит на руски природен газ към останалата част от Европа.
Повече от просто газ
Освен енергетиката, визитата донесе и социални ползи. Беше подписано споразумение за прилагане на договор за социална сигурност, който урежда зачитането на осигурителни периоди в двете страни за пенсии и други социални плащания. Този документ остана в сила дори след края на енергийния проект.
Край на една мечта
Въпреки големия ентусиазъм, „Южен поток“ така и не бе построен. На 1 декември 2014 г. Русия обяви прекратяването му след тежки спорове с Европейската комисия и България относно съответствието му с европейското право. „Южен поток България“ АД бе ликвидирано, оставяйки споразуменията от 2010 г. като исторически документ за проект, който остана само на хартия.
Източник: fakti.bg
