На 7 септември се отбелязва 115-ата годишнина от рождението на Тодор Живков – една от най-дискутираните и влиятелни фигури в новата история на България. Като лидер на Българската комунистическа партия и дългогодишен държавен ръководител, той управлява страната в продължение на цели 35 години, оставяйки след себе си противоречиво наследство.
От печатницата до държавното управление
Тодор Христов Живков е роден през 1911 г. в село Правец. Професионалният му път започва в Държавната печатница в София, където работи като букволеяр. Още в младежка възраст се включва в комунистическото движение, а политическата му кариера набира скорост след промените на 9 септември 1944 г. Постепенно заема все по-високи постове, като през 1954 г. е избран за първи секретар на ЦК на БКП.
След Априлския пленум от 1956 г. неговите позиции се утвърждават окончателно. Живков заема поста председател на Министерския съвет (1962–1971), а по-късно става председател на Държавния съвет на Народна република България (1971–1989).
Ерата на Живков: Индустриализация и социална сигурност срещу репресии
Периодът на неговото управление е белязан от тясно сътрудничество със Съветския съюз и изграждане на социалистическа система от планов тип. През тези години страната преминава през мащабна индустриализация и урбанизация. Наред с това обаче, режимът налага строг контрол над обществото, цензура и ограничаване на личните свободи.
Една от най-тежките страници в неговата кариера е насилствената кампания за смяна на имената на българските турци, известна като „Възродителен процес“. Тази политика на асимилация остава една от най-критикуваните точки в неговото управление.
Краят на политическата кариера и последните години
Политическата ера на Живков приключва внезапно на 10 ноември 1989 г., когато е свален от власт по време на пленум на БКП. След промените срещу него са заведени редица дела за злоупотреба с власт и финансови средства, като прекарва голяма част от времето си под домашен арест. Тодор Живков умира на 86-годишна възраст през август 1998 г.
И днес общественото мнение за него остава силно разделено. Докато за част от населението времето му се асоциира със стабилност и достъпни социални услуги, за други то е символ на диктатура и изостаналост. Безспорен факт обаче е, че той остава фигурата, управлявала България най-дълго в нейната модерна история.
Източник: fakti.bg
