Разкриването на лъжа е умение, което мнозина искат да притежават. Според изследователя Ванеса ван Едуардс, екстровертите са склонни да лъжат по-често, но много от измамите остават незабелязани. Важно е да разберем, че нито един жест не е доказателство сам по себе си, но внезапната промяна в поведението е ясен индикатор, че си струва да внимаваме повече.
1. Промяна в речта
Според профайлъри от ФБР, когато човек не казва истината, начинът му на говорене се променя. Ключът е в установяването на „базова линия“ чрез нормални въпроси, за да се забележат аномалиите по-късно.
2. Несъответствие между думи и език на тялото
Когато някой кима утвърдително, докато отрича с думи, това разминаване често издава неистина.
3. Премълчаване и избягване на детайли
Лъжата чрез пропускане е класически похват. Лъжците трудно възстановяват събития в обратен хронологичен ред, тъй като историята им е внимателно конструирана.
4. Прекалено много излишни думи
За да звучат по-убедително, лъжците често добавят ненужни подробности. Често се дистанцират чрез използване на местоимения в трето лице.
5. Промени във височината на гласа
Културните различия играят роля: докато китайците често повишават тона при лъжа, испаноговорящите имат тенденция да го понижават.
6. Директен зрителен контакт
Митът, че лъжците не ни гледат в очите, е разбит. В много случаи те поддържат интензивен зрителен контакт, за да изглеждат искрени.
7. Прикриване на лицето
Докосването на устата или затварянето на очите често са несъзнателни опити за психологическо блокиране на измамата.
8. Нервност и неспокойство
Тревожността, породена от лъжата, може да доведе до неконтролируеми движения или облизване на устни.
9. Сочене с пръст
Враждебните жестове и соченето с пръст често целят прехвърляне на вината върху другите.
10. Признанието за добър лъжец
Хората, които се самоопределят като „добри лъжци“, често използват по-прости и добре обмислени истории. Ако някой се похвали с това, имайте едно наум.
Източник: 10te.bg
