Едва 6,1% от българите на възраст между 25 и 64 години са се включили във формално или неформално обучение през последните месеци на 2025 г. Тези данни отреждат на страната ни незавидното предпоследно място в Европейския съюз, като единствено Гърция отчита по-слаб интерес към повишаване на квалификацията с 5,2%.
За сравнение, средният показател за ЕС достига 13,7%. В челото на класацията са скандинавските държави – Швеция води с 38,2%, следвана от Дания с 31% и Финландия с 28,1%.
Критичната нужда от нови умения на пазара на труда
Ниският процент на включване в обучения е сериозен проблем предвид свиването на работната сила в България. При наличието на ниска безработица, икономическият прогрес вече не може да разчита само на привличане на нови кадри. Дигитализацията и навлизането на изкуствения интелект изискват непрекъснато надграждане на знанията, тъй като базовото образование вече не е гарант за цялостна професионална кариера.
Психологическата нагласа – основен спирач
Според анализ на ОИСР, липсата на мотивация е водещият фактор за незаинтересоваността на българите. Около 72% от анкетираните възрастни не желаят да се обучават, като едва 7% посочват практически пречки като липса на време или високи цени на курсовете. Проблемът е по-скоро в разбирането – хората често не виждат връзка между допълнителното обучение и реалния ръст на възнаграждението или професионалното си развитие.
Фокус върху реалните резултати
Въпреки наличието на мащабни програми по Плана за възстановяване и устойчивост, акцентът трябва да се измести от бройката преминали през курсове към качеството на придобитите компетенции. Експертите от ОИСР съветват работодателите да участват по-активно в определянето на съдържанието на обученията, за да може придобитите знания да носят директна полза за производителността и кариерата на служителите.
Източник: fakti.bg
