В първата част на това разследване разгледахме един шокиращ факт, документиран от водещи университети като Бъркли и MIT: огромна част от борсовия възход в САЩ след 1989 г. не е резултат от истински икономически растеж, а от агресивно преразпределение. Пари, които някога са отивали за заплати на работниците, изведнъж започват да се трупат в джобовете на акционерите.
Но възниква фундаменталният въпрос: защо точно тогава? Какво се промени в световния ред, че стабилният дел на труда изведнъж започна да се срива?
Отговорът, който много историци и икономисти предлагат, е почти еретичен: страхът. С падането на Берлинската стена и разпадането на СССР, западните елити загубиха своя най-голям кошмар — страха от революция. Докато капитализмът имаше системен конкурент, той се „държеше прилично“, за да не провокира собствените си работници да погледнат към Изтока. Когато конкурентът фалира, спирачката беше махната.
Урокът от 1917 г.: Социални реформи като стратегия за оцеляване
Тази теза не е конспирация, а се опира на сериозна наука. Дори консервативният Бисмарк в Германия въвежда първите държавни осигуровки през XIX век не от алтруизъм, а за да „отреже тревата“ пред набиращите сила социалисти.
Истинският катализатор обаче е 1917 година. Изследвания показват, че болшевишката революция е принудила елитите по целия свят да повярват, че подобен сценарий е възможен и при тях. Реакцията е светкавична: съкратено работно време и разширени социални плащания. Именно в периода 1917–1919 г. Европа е залята от 8-часовия работен ден, а Международната организация на труда е създадена с цел да се предотвратят социални разтърсвания по руски образец.
Студената война: Битката за сърцата на работниците
След Втората световна война страхът се превръща в институция. Западът и Изтокът не се състезават само с ядрени ракети, но и с качеството на живот. Изследванията показват, че конкуренцията между двата блока е стимулирала разрастването на социалните държави. Скандинавският модел и западните пенсии растат най-бързо там, където комунизмът е бил най-близо.
Икономически анализи потвърждават, че колкото по-реална е била заплахата от комунистически революции, толкова по-ниско се е държало неравенството. В грубия си вид: колкото по-страшна е изглеждала Москва, толкова по-малко са си позволявали богатите на Запад.
1991: Когато юздите бяха свалени
Когато страхът изчезва, числата стават безпощадни. В САЩ максималният подоходен данък, който в миналото е достигал огромни нива, се срива драматично. Корпоративните данъци падат глобално, а синдикалното членство се стопи. Делът от доходите на най-богатия 1% в Америка почти се удвоява.
Най-драстичният пример е Русия. Там капиталът, останал без всякакъв надзор, превръща страната в рай за олигарсите за броени години. Делът на по-бедната половина от населението се срива от 30% на 10% само между 1991 и 1996 г.
Експерти като Тома Пикети и Бранко Миланович твърдят, че краят на съветския модел отключва ерата на „хиперкапитализма“. Капитализмът за първи път в историята остава сам на терена, без никакъв системен съперник, който да го дисциплинира.
Къде тезата среща критика?
За обективност трябва да се отбележи, че неолибералният завой започва още с Рейгън и Тачър в началото на 80-те. Краят на СССР обаче не е самота старт, а последната спирачка. След 1989 г. „Вашингтонският консенсус“ за приватизация и дерегулация става глобален стандарт.
Други фактори като глобализацията и навлизането на Китай на пазара на труда също смазват преговорната сила на западните работници. Иронията е, че и това еindirect последица от събитията около 1989 година.
Изводът е неудобен за всички. За носталгиците по социализма — защото най-голямата полза от СССР се е усещала в западните заводи. За апологетите на капитализма — защото „капитализмът с човешко лице“ се оказа просто поведение под притисник.
Бисмарк е разбрал това още преди 140 години: дай на работника част, за да не ти вземе всичко. Елитите след 1991 г. забравиха този урок, защото вече нямаше кой да ги плаши. Въпросът сега е: какво ще им го припомни?
Ключови източници:
- Rasmussen & Knutsen — „Reforming to Survive: The Bolshevik Origins of Social Policies“
- Obinger & Schmitt — „Guns and Butter? Regime Competition and the Welfare State during the Cold War“
- Sant’Anna & Weller — „The Threat of Communism during the Cold War: A Constraint to Income Inequality?“
- Novokmet, Piketty & Zucman — „From Soviets to Oligarchs“
- Книги на Тома Пикети, Бранко Миланович и Валтер Шайдел
Източник: fakti.bg
