Проектът за държавния бюджет за 2027 година предизвика разминаване в позициите на работодателите и синдикалните организации. Докато едни виждат в него път към финансова стабилност, други смятат, че социалните параметри остават недостатъчни.
Фискална дисциплина или „бюджет на вразумяването“?
Добрин Иванов, изпълнителен директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България, определя новия план-сметка като стъпка към по-строга финансова политика. Той категорично отхвърля опасенията за предстояща рецесия, подчертавайки, че средносрочните прогнози за периода 2027–2029 г. предвиждат икономически растеж, а заплатите се покачват по-бързо от инфлацията.
Според Иванов, стремежът към фискална консолидация чрез ограничаване на разходите е правилен подход. Той предупреждава, че финансирането на социални плащания, пенсии и заплати чрез заеми би поставило страната в риск от сериозни финансови проблеми.
Синдикатите настояват за по-високи доходи
От друга страна, Атанас Кацарчев, главен икономист на КТ „Подкрепа“, изразява скептицизъм по отношение на някои параметри. Той смята, че заложената инфлация е твърде ниска, което подсказва за наличието на скрити резерви в приходната част на бюджета.
Основният kritikзъм на Кацарчев е насочен към минималните прагове за доходи. Той определя минималната работна заплата от 660 евро и минималната пенсия от 374 евро като твърде ниски, като последната дори остава под линията на бедност.
Какви са конкретните цифри в проекта?
В предложената сметка са заложени следните ключови изменения:
- Минимална работна заплата: 660 евро.
- Увеличение на заплатите в бюджетната сфера: с 5%.
- Повишение на възнагражденията за педагогическите специалисти: със 7,5%.
- Ръст на социалните разходи и засилена зависимост на осигурителната система от държавния бюджет.
И двете страни признават, че все още е необходим по-задълбочен анализ на всички детайли в план-сметката, преди да бъдат формулирани окончателни заключения.
Източник: fakti.bg
