Проектобюджетът за 2026 г. е първата стъпка към подреждането на държавните финанси, но според старши икономиста от Института за пазарна икономика Адриан Николов, управляващите са били твърде предпазливи. Вместо смели решения, документът предлага по-скоро „диагноза“ на текущото състояние.
Николов отбеляза, че макар средносрочната прогноза да сочи към желание за по-ясни финансови рамки, темпото на промяна е твърде бавно. Очаква се фискалната дисциплина да бъде достигната едва след две години, което е тревожен сигнал за скоростта на реформите.
Икономистът предупреди за рискова практика – залагането на прекалено големи капиталови програми, които реално не могат да се изпълнят. Този подход може временно да свали дефицита в краткосрочен план, но в дългосрочен период застрашава икономическия растеж на страната.
Относно въвеждането на осигуровки за държавните служители, той определи ефекта като „козметичен“ и бавен. Положителен акцент според него е отмяната на автоматичните правила, което е правилен фокус за оптимизиране на разходите.
Най-сериозната тревога е свързана с мащаба на държавните разходи, които достигнат между 35% и 45% от БВП. Николов подчерта, че при надхвърляне на границата от 38%, финансовото състояние се влошава рязко, а дефицитът и дългът започват да растат неконтролируемо. При липса на тежка криза, държавата трябва да се стреми към балансиран бюджет или дори излишък.
За бюджета на 2027 г. се очакват по-радикални стъпки. Основните цели трябва да бъдат свиването на разходите под 40% от БВП и ограничаването на разходите за служители в публичния сектор до 8-9% от БВП, вместо сегашните 11%.
В заключение, икономистът очерта „червени линии“, които не бива да бъдат пресичани: повишаването на данъци и осигуровки, както и борбата с корупцията. Доверието на гражданите ще дойде само чрез смели решения и категоричен отказ от лесните, но вредни финансови ходове.
Източник: standartnews.com
