Съставянето на държавен бюджет е изкуство, което изисква прецизност и дълбоки познания, но за България това често се превръща в непосилна задача. Когато знанието е заменено от илюзии, резултатът е предвидим – повтаряне на стари грешки, които ни водят в един и същ кръг.
Наблюдаваме сериозни икономически процеси, които се разгърнат като театрална постановка, изпълнявана от неподготвени актьори. Проблемът не е само в липсата на експертиза, а в опасната увереност, че импровизацията е достатъчна за управлението на народната хазна.
Ресурсите са ограничени, а когато „чергата“, по която вървим, се скъса, единственият изход остава заемът, който рано или късно трябва да бъде върнат. Всички красиви литературни обяснения са излишни, когато реалността ни поставя отново в състояние на недостиг.
Българите често чакат чудото, без да анализират в чии ръце е поверено бъдещето им. Прекомерните очаквания се сблъскват с пълната неспособност на управляващите да ги реализират, тъй като липсва най-основното – подготвеност.
Това не е въпрос на политически пристрастия, а на трезва логика. „Игрите на късмета“ не са стратегия за управление на държава. България има критична нужда от професионално управление – нещо, което липсва през целия период на демократичния преход.
Времето не чака никого да се научи как да управлява. Доброто управление се създава от компетентни лидери, способни да поемето риска при недостиг на ресурси. За съжаление, днес наблюдаваме разочаряващ дисбаланс: недостиг на истински управленци и излишък от хора, които просто заемат местата им.
Когато ограничените възможности се съчетаят със зависимости, пътят ни става крив и завършва в безизходищен изкоп. Бюджетът е безпощаден към незнанието – той винаги го превръща в цена, която в крайна сметка плаща цялото общество.
Източник: kulturni-novini.info
