Още преди две години какаото, известно като „горчивото злато“, бе в центъра на глобална ресурсна криза. Климатичните промени и лошите реколти в Западна Африка, подсилени от спекулации, изстреляха цените до стряскащи 12 000 долара за тон в края на 2024 година. Днес обаче пазарът се е променил драстично.
Към юли 2026 г. фючърсите на какаото се търгуват около 5 327 долара за тон, което означава спад от 34% за една година. Макар цената да е по-висока от традиционните нива от преди две десетилетия, пазарът се охлажда поради увеличаване на глобалните запаси и сериозен спад в европейската преработка, която е достигнала десетгодишно дъно.
Защо шоколадът не поевтинява?
Тук се появява големият парадокс на 2026 година: суровината поевтинява, но крайният продукт в магазините остава скъп. Това се дължи на няколко структурни причини:
На първо място, производителите все още се справят с ценовия шок от предходните години. Повишенията, въведени за да се компенсират рекордните разходи, са заложени в дългосрочни договори и бюджети, което прави мигновеното им отменяне невъзможно.
Второ, инфлацията в хранителния сектор продължава да бъде високо ниво. Шоколадът не се състои само от какао – захар, мляко, енергия, транспорт и опаковки също са поскъпнали, което „изяжда“ ползата от по-евтиното какао.
Трето, потребителските навици се променят. Глобалната консумация е спаднала с 4.4% през третото тримесечие на 2026 г., което кара гигантите в индустрията да залагат на премиум продукти и по-малки разфасовки, вместо да намаляват цените.
Накрая, големите корпорации използват ситуацията, за да възстановят своите печалби и да инвестират в нови маркетингови кампании, поддържайки високите цени за крайния потребител.
Трудът зад сладкото изкушение
Отглеждането на какаото е изключително трудоемък процес. Дървото Theobroma cacao изисква специфични тропически условия: постоянна температура между 25 и 30 градуса, висока влажност и сянка от по-високи дървета. Реколтата се събира изцяло ръчно – шушулките се отварят, семената се ферментират и след това се сушат на слънце.
Кот д’Ивоар остава абсолютният лидер, произвеждайки над 40% от световното количество, следван от Гана, Нигерия и Камерун. Други значими играчи са Бразилия, Еквадор и Индонезия. Тази силна географска концентрация прави цените изключително уязвими към политическа нестабилност и климатични промени.
Горчивата реалност на производителите
Сривът на цените през 2026 г. има тежки последици за милиони семейства в Африка. Спадът в приходите води до социално напрежение и засилена миграция към градовете. Докато правителствата на Кот д’Ивоар и Гана търсят субсидии и нови търговски споразумения, западните компании укрепват позициите си, купувайки суровината евтино и продавайки продукта скъпо.
Това е класически пример за ресурсната икономика: докато суровината следва пазарните цикли, крайният продукт живее в света на брандовете, корпоративните стратегии и инфлацията.
Източник: standartnews.com
