Новата монография на проф. д.н. Венелин Терзиев, озаглавена „Методологични проблеми на съдебно-счетоводната експертиза. Правен и икономически анализ на експертното заключение“, поставя фокус върху критичен въпрос в съдебната зала: как следва да се оценява тежестта на една експертиза, когато тя преплита безспорни документални факти със сложни икономически модели.
Факти срещу аналитични хипотези
Основната теза на автора е, че съществува отчетлива разлика между установяването на исторически факти (базирани на първични документи) и използването на аналитични конструкции. Проф. Терзиев подчертава, че макар аритметичните изчисления да са коректни, това не гарантира автоматично тяхната доказателствена надеждност. Проблемът възниква, когато експертът използва статистически допускания или прогнозни модели, които не са изрично аргументирани или нормативно обосновани.
Предизвикателството на пропуснатите ползи
В книгата се анализира казус, при който средномесечни облагаеми доходи се превръщат в база за изчисляване на пропуснати ползи. Авторът предупреждава, че доходът е конкретен факт, докато пропуснатата полза е хипотетично състояние. Смесването им изисква ясно доказване на причинно-следствена връзка, която не може да бъде заместена просто от математически формули.
Експертизата в помощ на съда
Ключовият извод на професора е, че вещото лице подпомага съда, но не може да създава правни критерии, които законът не познава. Едно заключение е убедително едва тогава, когато съдията може да проследи логиката на експерта, да провери входните данни и да разбере защо е избрана именно тази методология. Според автора качеството на съдебното доказване зависи от способността на експерта да разграничава ясно своите аналитични догадки от обективните документи.
Източник: kulturni-novini.info
