В ера, в която Европейският съюз търси независимост от външни доставчици като Китай, България се оказва ключов играч в осигуряването на суровини за зеления и цифровия преход. Регламентът на ЕС за критичните суровини (CRMA) поставя високи цели до 2030 г., изисквайки сериозен ръст в местния добив и преработка, а страната ни притежава геоложкото богатство да отговори на тези нужди.
Предизвикателства пред индустрията
Въпреки традициите в добива на мед, злато и волфрам, секторът среща огромни пречки. Според експерти от Българската минно-геоложка камара, липсата на държавна координация и мащабни кампании за дезинформация често парализират напълно законни инвестиционни намерения.
Казуси като проекта за волфрам край Велинград и златните залежи до Трън илюстрират как местни опасения, често подклаждани от неверни твърдения, спират проекти с национално значение. Инвеститорите настояват за по-активна роля на държавата, която да гарантира прозрачност и да се противопоставя на популистките манипулации, застрашаващи икономическия растеж.
Икономическата цена на несигурността
Анализите сочат, че само за десетгодишен период забавянето на проекти е коствало на страната около 1.4 милиарда евро. Това са пропуснати възможности за работни места и развитие на обезлюдяващи се райони. Съвременните технологии днес позволяват извличане на суровини с много по-високи екологични стандарти, дори от стари хвостохранилища, което прави противопоставянето на индустрията често неоснователно от техническа гледна точка.
България стои пред избор: да оползотвори своя ресурс за постигане на европейска автономия или да остане в плен на дезинформацията, губейки конкурентното си предимство в идните десетилетия.
Източник: fakti.bg
