България е поела амбициозен път към цифровата трансформация с бюджет от 2,19 млрд. евро и 60 конкретни мерки. Почти половината от тях трябва да бъдат реализирани до края на 2026 г. Това обаче поставя един ключов въпрос: ще създадат ли тези средства работеща електронна държава за всички граждани или просто ще финансират техника, която мнозина не могат да използват?
Достъпът до мрежата не означава дигитална грамотност
Статистиката показва, че през 2025 г. почти 93% от домакинствата са имали интернет, а голяма част от населението го ползват ежедневно. Но достъпът е само първата стъпка. Докато в Европейския съюз 60% от хората притежават базови цифрови умения, в България този дял е едва 38%.
Ситуацията е още по-критична в селата, където само 20,9% от жителите покриват критериите за базови умения – най-нисък резултат в сравнението на Евростат. Така се създава парадокс: държавата предлага портали и електронна идентификация, но човек от малко населено място често няма увереността или подходящото устройство, за да ги използва.
Електронните услуги: бариера или улеснение?
Само 36% от българите използват приложения или страници на публични институции, което е почти два пъти по-малко от средното за ЕС (71,9%). Разликата е драстична според образованието: 65,9% от висшеобразованите ползват тези услуги, срещу едва 8,7% от тези с основно образование.
За много пенсионери цифровизацията се оказва не спестяване на време, а нова пречка. Данните показват, че едва 17,7% от хората между 65 и 74 години пазаруват онлайн, което подчертава колко неравен е достъпът до цифровата икономика.
Предизвикателството след изграждането
Общият обем на средствата от Плана за възстановяване и устойчивост и кохезионните фондове е огромен, но истинският успех не се измерява в километри оптични кабели. Резултатът ще бъде видим тогава, когато един пенсионер или жител на малко село може самостоятелно и сигурно да подаде заявление или да получи административна услуга онлайн.
Без сериозни инвестиции в цифровите умения на хората с ниско образование и жителите на селските райони, цифровата пътна карта рискува да остане маршрут, по който само част от обществото се движи бързо, докато останалите остават в дигитална изолация.
Източник: fakti.bg
