Остри критики заляха България и още няколко държави от Европейския съюз след блокирането на 21-вия пакет от санкции срещу Русия. Латвийският премиер Андрис Кулбергс изрази сериозно недоволство от този ход, който забави налагането на ограничения върху 250 физически и юридически лица, както и затягането на контрола върху руския втечнен природен газ.
Според Кулбергс, всяко вето върху тези мерки е равносилно на съучастие в трагедията и смъртта на украински цивилни и военни. Той подчерта, че игнорирането на така наречения „сенчест флот“ от танкери и продължаващите продажби на газ директно подхранват руската военна машина.
Премиерът постави и един болезнен въпрос пред европейските колеги: дали целта е постигането на мир или извличането на финансови ползи? По негово мнение, тези две цели са абсолютно несъвместими.
На фона на това напрежение, Латвия вече е засилила охраната на стратегически обекти, включително огромно подземно газохранилище и водноелектрическа централа край Рига, след разузнавателни данни за потенциални руски провокации. Подобни предупреждения за атаки срещу инфраструктурата в региона бяха издадени и от Полша и Литва.
От българска страна министърът на външните работи Велислава Петрова подчерта, че София може да бъде ключов играч в осигуряването на енергийните доставки за Украйна през зимата. Тя обаче изрази резерви относно санкциите срещу руския патриарх Кирил.
Петрова обясни, че чисто символичните санкции, които нямат реално икономическо тегло, могат да имат обратен ефект. В страна като България, където православието е силно, подобни стъпки рискуват да създадат усещане за намеса в църковните дела и да подхранят антиевропейската реторика, превръщайки санкционираните в „мъченици“.
Въпреки тези разминания, България вече е готова да подкрепи пакета в неговия сегашен вид, като се надява останалите държави членки също да постигнат съгласие.
Източник: fakti.bg
