Петролният капан на Ирак: Защо Ормуз остава незаменим въпреки новите планове?

Ирак се опитва да излезе от стратегическата си зависимост от Ормузкия проток, като ускорява амбициозни проекти за изграждане и разширяване на петролопроводи през Турция и Сирия. Въпреки тези усилия, този ключов морски път ще остане основен за износа на страната през следващите години. Един от най-мащабните планове включва изграждането на нов петролопровод до сирийското пристанище Банияс. Проектът, чиято стойност се оценява на поне 15 милиарда долара, би могъл да транспортира до 2 милиона барела дневно, но реализацията му ще отнеме около четири години. В техническите и финансовите проучвания участват големи имена като Chevron, TI Capital и UCC Holding. Паралелно с това Багдад засилва сътрудничеството с Анкара, за да увеличи капацитета на линията към средиземноморското пристанище Джейхан. Целта е през тази система да се транспортират най-малко 750 000 барела дневно. Това остава единственият действащ сухопътен маршрут, но дори при увеличение на капацитета, той не може да замени мащабите на южните терминали около Басра. Реалността остава сурова: основната част от иракския петрол се добива в южните находища и се изнася с танкери от Персийския залив. Влиянието на регионалните кризи е осезаемо – през април износът през Ормуз спада драматично от 93 милиона на едва 10 милиона барела месечно. Дори в август се наблюдава сериозно ограничение в корабоплаването, което кара някои купувачи да търсят алтернативни доставки извън протока. В краткосрочен план Ирак просто няма инфраструктурния капацитет, който да замени морския маршрут. Поради тази причина Ормуз ще остане основната транспортна артерия за иракското „черно злато“, докато новите стратегически пътища не станат реалност.

Източник: fakti.bg