На 1 август 1885 година в Санкт Петербург се ражда един важен символ за финансовата независимост на България – първата българска банкнота с номинал 20 лева. Днес този исторически артефакт се пази с грижа в Историческия музей в Габрово.
Пътят към собствената валута започва веднага след Освобождението. В началото в страната циркулират предимно сребърни монети, много от които са с ниска стойност. Официално левът е приет за национална парична единица на 4 юни 1880 г., след приемането на Закона за правото на резание монети, а първите монети са отсечени през следващата година.
Според законодателството от 1880 г., финансовото счетоводство се води в левове, като стойността на лева е изравнена с тази на френския франк. В този период е допустимо използването на монети от Латинския валутен съюз и други държави, стига курсовете им да са утвърдени от Министерството на финансите.
Към края на 1884 г. парламентът позволява емитирането на още 10 милиона лева в сребърни монети, за което се използва голямо количество рубли, събрани като данъци. В рамките на две години правителството и Българската народна банка успяват напълно да изтеглят руските сребърни монети от обращение.
Преходът към хартиените пари обаче не е лесен. Когато Българската народна банка започва да емитира банкноти през 1885 г., първата емисия от 213 000 лева е посрещната със скептицизъм. Хората не се доверяват на новите хартиени пари и се колебаят относно тяхното златно покритие.
Самата първа българска банкнота е истински раритет с номер 000001. Тя има номинал от 20 лева, размери 150 на 97 мм и разполага с воден знак на банката. Дизайнът ѝ е изчистен – кафяво каре върху светла охра, като в левия ъгъл е гордо изобразен държавният герб.
Източник: fakti.bg
