Калинките са истински любимци в много култури. От детските игри и гадаенето за бъдещия съпруг до огромното уважение на градинарите – тези малки бръмбарчета са обгрънати от ореол на късмет. В някои традиции те се смятат за пратеници на Богородицата, а в скандинавската митология са свързани с богинята Фрея, носеща здраве и защита за децата. Затова убиването им се счита за много лоша поличба.

Разнообразието е впечатляващо – съществуват около 5000 вида калинки. Макар най-популярни да са червените със седем черни точки, природата предлага и други вариации: от 2-точкови до цели 24-точкови екземпляри. Има дори жълти с черни точки или черни с червени акценти.
Тези насекоми са миниатюрни, с размери между 4 и 10 милиметра, и притежават характерно овално тяло с изпъкнал гръб. Някои видове са покрити с фини косъмчета, а анатомията им включва малка глава, гръден кош, корем и специални надкрилия, наречени елитри.

Когато става въпрос за храна, повечето калинки са безпощадни хищници. Те се хранят основно с листни въшки и акари, но не се колебаят да изядат и яйца на пеперуди или малки гъсеници. Любопитно е, че съществуват и вегетариански видове, които предпочитат прашец, листа и гъби. В най-тежките моменти на глад калинките могат дори да станат канибали, за да оцелеят.
Защитата им е една от най-ефективните в природата. Ярките цветове са предупреждение за враговете. При нападение калинката отделя от ставите на краката си жълта, горчива и отровна течност, съдържаща кантаридин, която кара птиците незабавно да я изплюят.

Полетните им възможности са истинско чудо. Те могат да достигнат скорост от 24 км/ч, с размах на крилата до 85 пъти в секунда. Една калинка може да измине 120 км без почивка и да се изкачи на височина до 1200 метра. Най-забележително е как прибират крилата си – чрез сложни движения, наподобяващи изкуството на оригами, те ги сгъват прецизно под елитрите си.

Животът им е самотен, освен по време на зимуване или чифтосване. Този последен процес започва през март и може да продължи до 9 последователни часа. Женските снасят между 50 и 300 жълти яйца, които поставят стратегически под листата, за да имат новородените ларви лесен достъп до храна.
Цикълът им е бърз: от яйце до възрастен бръмбар отнема около 3-4 седмици, като през годината могат да се сменят до 6 поколения. Ларвите растат бързо, сменят кожата си и преминават през стадия на какавида, преди да се превърнат в красивите насекоми, които познаваме.

С настъпването на студовете калинките се събират в огромни групи от милиони индивиди под камъни, в дървета или дори в човешките домове. Някои видове предпочитат да мигрират към по-топлите страни.
Завършваме с една космическа история! През 1999 г. НАСА изпрати четири калинки в космоса, наречени на членовете на The Beatles – Джон, Пол, Ринго и Джордж. Те успешно оцелели в условията на микрогравитация, като продължили да се хранят с листни въшки, доказвайки своята издръжливост дори извън Земята.
Източник: 10te.bg
