Сладък плод, горки сълзи: Защо кюстендилските череши остават необрани?

Кюстендилско, известно със своите превъзходни череши, тази година е обгърнато от тъга. Голяма част от реколтата остава да гние по клоните, а причината е жестока – цените на изкупуване са толкова ниски, че брането им се превърна в чисто финансово самоубийство за фермерите.

Когато трудът не се изплаща

За много стопани изборът е прост, но болезнен: или да оставят плодовете на дърветата, или да платят за берачи и така да натрупат още по-големи загуби. Предлаганите от преработвателите суми не покриват дори базовите разходи по прибирането, което прави кампанията икономически неоправдана.

Липсата на търговци и парадоксът на цената

Ситуацията е допълнително влошена от липсата на традиционните прекупвачи, които обикновено насочват качествения плод към пазарите в страната на по-добри цени. В резултат на това повечето череши отиват за преработка, където печалбите са минимални. Най-големият проблем обаче остава дългата верига от посредници. Докато крайният потребител плаща висока цена в магазина, фермерът получава суми, които са унизителни спрямо вложения труд.

Дигитална надежда срещу посредниците

В опит да спасят регионалния символ, земеделските организации работят по създаването на онлайн платформа. Идеята е директна връзка между производители, търговци и транспортни фирми, която да елиминира посредниците и да върне справедливото заплащане при стопаните.

Времето е най-големият враг на черешата, а пазарната логика в момента е най-големият враг на фермера. Ако този модел не се промени, Кюстендил рискува не само да загуби реколтата си, но и да види как градините му бъдат окончателно изоставени.

Advertisement

Източник: standartnews.com

Твоят коментар