Хладен душ за инфлацията: Цените в Европа започват да спадват

Докато Европа се бори с една от най-жестоките горещи вълни в историята си, икономическите данни носят едно дългоочаквано облекчение. Инфлацията в Европейския съюз през юни спадна повече от очакваното, което дава сигнал, че ценовият шок, предизвикан от конфликтите в Близкия изток, най-накрая започва да отшумява. Годишният ръст на цените в еврозоната се забави до 2,8%, което е значително по-ниско от майските 3,2% и под прогнозата на икономистите от 3,0%. За първи път от началото на годината се регистрира и месечен спад от 0,1%, което е рядко срещан позитивен знак.

Основният индекс, който изключва волатилните цени на храните и енергията, падна от 2,6% на 2,4%. Енергията остава най-големият източник на инфлация с 8,7%, но и тук се наблюдава бързо охлаждане спрямо 10,8% през май. Спадът се дължи основно на стабилизирането на цените на петрола и газа след прекратяването на огъня между САЩ и Иран.

Разлики между държавите: от Малта до България

Картината в Европа е разнообразна. Малта отчете най-нисък темп на растеж (1,9%), следвана от Франция и Естония (по 2,0%). Германия (2,4%) и Финландия (2,7%) също останаха под средното за блока. На изток обаче ситуацията е различна. Литва води класацията с 5,5% инфлация, а България следва тясно с 5,3%. Хърватия и Кипър също регистрират високи нива – съответно 4,2% и 4,0%. Интересно е, че на месечна база цените всъщност са паднали в Белгия, България, Естония, Люксембург, Франция, Австрия и Финландия.

Как се справят икономическите гиганти?

Германия отбеляза спад до 2,4% (хармонизиран процент), като основният фактор бе сривът в цените на енергийните продукти, които намаляха от 6,6% на 3,4%. Франция демонстрира още по-силен резултат – хармонизираният процент спадна до 2,0%, а националният показател достигна 1,8%, най-ниското ниво от повече от година. Италия остана изключението сред големите икономики. Там инфлацията едва се помръдна (до 3,1%), тъй като сметките за електроенергия и газ за домакинствата продължиха да растат поради забавянето в отражението на пазарните цени върху регулираните тарифи.

Бъдещето на лихвите и икономическият застой

Експерти смятат, че икономиката на еврозоната в момента е твърде слаба, за да „прегрее“. Комбинацията от предпазливи потребители и бизнес, който се колебае да инвестира, ограничава възможността за бързо покачване на цените. Това поставя Европейската централна банка в по-комфортна позиция. Въпреки че е възможно още едно леко увеличение на лихвите до 2,5% през тази година, агресивна парична политика е малко вероятна, докато икономическият растеж остава нисък и инфлацията изглежда управляема.

Източник: fakti.bg