„Здравните иновации не са просто въпрос за нови технологии, а за това как Европа ще гарантира достъп до качествени грижи, ще преодолее недостига на лекарства и ще остане конкурентоспособна в глобален мащаб“, подчерта българският евродепутат Кристиан Вигенин. Тези думи прозвучаха по време на дискусия в София, събрала водещи експерти и представители на фармацевтичния сектор.
Евродепутатът alarmira, че Европа се намира в трудна позиция между двете световни сили – САЩ и Китай. Докато европейските университети и институти създават фундаментални знания, реалните инвестиции, производство и мащабиране на иновациите често се случват извън континента. Статистиката е стряскаща: за последните десет години САЩ са инвестирали около 250 милиарда евро в биотехнологии и изкуствен интелект, докато Европа е достигнала едва 30 милиарда.
За справяне с този разрив е предложен Европейският акт за биотехнологиите. Целта е компаниите да се развиват на европейска почва чрез по-бързо финансиране и по-добра регулаторна среда. Особено важно е това за страните от Централна и Източна Европа, които трябва да изградят собствени екосистеми за медицински изследвания.
Стратегическата автономия на Съюза зависи и от Акта за критичните лекарства. Според Вигенин е недопустимо Европа да бъде зависима от външни доставчици за жизненоважни медикаменти, което би направило пациентите заложници на геополитическите разтърсвания.
Финансовият мащаб на тези амбиции е огромен. Очаква се средствата за здравеопазване в следващата многогодишна финансова рамка да надхвърлят 10 милиарда евро, а с допълнителните ресурси за конкурентоспособност общата сума може да достигне над 22 милиарда евро. Тези средства не са просто разход, а инвестиция в сигурността и бъдещето на гражданите.
В крайна сметка, успехът на тези политики не трябва да се измерва с броя на патентите, а с реалния резултат: колко повече години живот в добро здраве ще спечелят хората благодарение на модерната диагностика и лечение.
Източник: fakti.bg
