Социалните системи не са статични; те се прекрояват според волята на силните, докато хората в тях остават просто участници в една игра, чиито правила рядко са справедливи. Историята ни учи, че човешкото битие не се подчинява на теоретични формули и научно обосновани постулати, а на суровата реалност.
Когато една система достигне своя предел, тя неизбежно се променя. Този процес е задвижван от политически, икономически и военни императиви. В този сценарий господстват тези, които притежават най-голямата мощ – те диктуват новите правила, без да се загрижат дали те са удобни или етични за останалите участници.
Дори демокрацията, към която се стремим, се оказва безсилна пред изискванията за истинска справедливост. Тя често дефектира, защото в действителност ние често избираме не този, който ще свърши най-добра работа, а този, който е удобен за нашето съществуване, подчинявайки се на скрити монетарни и немонетарни интереси.
В съвременните динамични общества се води постоянна борба за равновесие между стремежа към промяна и желанието за запазване на статуквото. Резултатът е предвидим: силното доминира, а слабото остава ощетено, независимо от това колко справедливи са неговите искания, тъй като те се превръщат в следствие на волята на по-силния.
Пред нас стои ясна и тревожна перспектива – социалните трансформации рядко са справедливи. В този контекст единственият истински въпрос е доколко ще успеем да запазим своята свобода и дали ще притежаваме способността реално да я реализираме.
Източник: kulturni-novini.info
