Българското образование е изправено пред сериозно изпитание, а данните от последното изследване PISA 2025 чертаят тревожна картина. Оказва се, че проблемът не е само в трудните учебни програми, а в самото присъствие и дисциплина на учениците. Според д-р Георги Стайков от Института по образование към МОН, училището все по-трудно успява да задържи вниманието и физическото присъствие на децата в час.
Масово отсъствие: До училище, но не и в час
Един от най-шокиращите изводи е мащабът на бягствата от училище. Данните показват, че 42% от 15-годишните са пропуснали поне един учебен час в рамките на две седмици, докато средното ниво за страните от ОИСР е едва 24%. Още по-тревожно е, че близо половината ученици (48%) са отсъствали поне един цял ден за същия период. Оказва се, че децата често избягват именно предметите, които им се струват най-трудни – математика, български език и чужди езици.
Шум и безредие пречат на учебния процес
Дори когато са в класната стая, средата често не е подходяща за учене. Около 41% от българските ученици споделят, че шумът и безредието пречат на работата им, а 47% признават, че техните съученици просто не слушат учителя. Това създава среда, в която концентрацията е почти невъзможна, а преподаването се превръща в предизвикателство.
Разликата между „елитни“ и квартални училища
Изследването подчертава и огромната пропаст в качеството на образованието в зависимост от това в кое училище попада детето. В България социалният произход и адресът на училището продължават да бъдат определящи за успеха. Моделът, към който се стремим, е най-доброто училище да бъде най-близкото до дома, но реалността показва, че резултатите по математика варират драстично между различните учебни заведения.
Родителската подкрепа е в упадък
Тревожна тенденция се наблюдава и в комуникацията у дома. Делът на учениците, чиито родители се интересуват от училищния им живот поне веднъж седмично, е спаднал от 68% през 2022 г. на 60% през 2025 г. Експертите напомнят, че дори един обикновен разговор за това как е минал денят, може значително да подобри отношението на детето към учебния процес.
Краят на механичното запаметяване
PISA 2025 ясно показва, че „зубренето“ вече не е ефективно. Тестовете не изискват просто възпроизвеждане на факти, а способност наученото да се приложи в реалния живот. Българските ученици често знаят формули, но не могат да ги използват, за да решат практически проблем. Въпросът днес не е само какво пише в учебника, а дали училището може да научи децата да мислят критично и да боравят с информацията, която е навсякъде около тях.
Източник: standartnews.com
