Българската държава сякаш живее в режим на постоянно спешно спасение. През последните десетилетия от прехода и демократизацията сме попаднали в цикъл, в който припомнянето на миналите фалирали системи не помага, а новите управляващи просто продължават същия модел на управление.
Социалните напрежения се потушават с временни решения, които имат съмнителна дългосрочна ефективност. Историята ни е поредица от правителства с „мисии“: от „Правителство на прехода“ и „на националното съгласие“, през първото демократично и експертните кабинети, до правителствата на реформите и валутния борд. Преминахме през „Царско правителство“, ерата на ГЕРБ, краткото управление на Орешарски и „Правителството на промяната“, за да стигнем до днешните хипотези за „Правителство на кошница с грижа“.
Метафората за „кошницата“ е присъствала в политиката ни многократно – като потребителска, пазарска или валутна кошница за изчисляване на инфлацията и курсовете. Сега обаче се опитваме да вградим „грижата“ в същата тази форма.
Но истинската грижа на една държава към своите граждани не се състои в това да им подава кошница с помощ, а в способността ѝ да създаде такава стабилност и сигурност, че хората изобщо да не се налага непрекъснато да чакат спасение!
Източник: kulturni-novini.info
