Сбиващият сърцата инцидент на площад Тянанмън през 1989 г. остава една от най-мрачните страници в съвременната история на Китай. Серия от масови демонстрации, водени от студенти, интелектуалци и работнически активисти, завършиха с жестоко потушаване, което остави след себе си около 2 000 жертви и близо 10 000 ранени, повечето от които млади хора, мечтаещи за промяна.
Корените на конфликта се крият в реформите на Дън Сяопин от края на 70-те години, които въведоха пазарна икономика и частична политическа либерализация. Тези промени обаче създадоха дълбоко социално разделение. От една страна, интелектуалците и студентите смятаха, че политическата система изостава и страната се нуждае от истинска демократизация, вдъхновени от политиката на „Гласност“ в Съветския съюз. От друга страна, индустриалните работници се страхуваха от инфлацията и безработицата, причинени от отслабването на държавния контрол.
Искрата, която разпали протестите, бе смъртта на Ху Яобанг – бивш Генерален секретар на партията и застъпник за реформи. Траурът по него бързо се превърна в масирано искане за политическа прозрачност. Когато официалните медии започнаха да изкривяват истината за исканията на младите, подкрепата от населението нарасна, а студентите обявиха стачки в университетите в Пекин.
Ескалацията напрежението достигна връх през април, когато официалният държавен вестник обвини студентите в опити за размирици. Това провокира десетки хиляди хора да излязат на улиците. Въпреки обявеното военно положение на 20 май, протестиращите първоначално успяха да блокират армията, а гладните стачки продължиха седмици.
Развръзката дойде на 4 юни, когато Народоосвободителната армия получи заповед за използване на груба сила. Танкове и войници нахлуха в града, стреляйки директно в тълпите и използвайки огнехвъргачки. Интересен детайл е, че местната 38-ма армия симпатизира на протестантите, като някои от нейните войници дори изоставиха техниката си, за да се присъединят към хората.
Кръвопролитията не останаха само в Пекин – протести избухнаха в Шанхай, Кантон и Хонконг. Днес разговорите за събитията на площад Тянанмън остават строго забранени в Китай, превърнати в политическо табу, което държавата внимателно пази от всякаква публична дискусия.
Източник: fakti.bg
