Преди двадесет години издателство „Захарий Стоянов“ представи книгата „Пречистване“, в която поетът Любчо Иванов събра четири десетилетия творчески търсения. Днес, от дистанцията на времето, авторът споделя своите размисли за човешката същност, моралния избор и капаните на „модерното достойнство“.
Цената на предателството срещу верността към себе си
В откровено интервю с проф. д.н. Венелин Терзиев, Иванов разсъждава върху това как в съвременния свят много хора лесно сменят принципите, политическите си убеждения и дори предават родината си, за да се впишат в „новото време“. Поетът е категоричен: той не може да си позволи това „модерно достойнство“ – да бъде ренегат на собствената си съдба. „Ресто! – Не струва!“, цитира той Вапцаров, подчертавайки, че верността към себе си остава висша ценност.
Може ли човек да се пречисти?
Според Иванов пречистването не означава освобождаване от миналото, а способност да преосмислиш всичко преживяно – и доброто, и лошото. Паметта остава като товар, който човек носи до края си, а „пречистването“ е процес на осмисляне на тези уроци през призмата на неумолимо летящото време.
Смисълът на живота и каляването на характера
Запитан дали годините носят автоматична мъдрост, поетът отбелязва, че тя зависи от личния опит, примерите в детството и книгите, които оставят трайна следа. Той споделя как „Как се каляваше стоманата“ е изиграла роля за формирането на неговия характер. За Иванов мъдростта е умението да поставяш нещата на местата им и да запазиш вътрешната си цялост, независимо от изпитанията.
Разговорът завършва с философски въпроси към провидението, които остават открити – точно както и търсенето на личния смисъл, който всеки от нас изгражда чрез делата си и олтара, пред който избира да положи истината за себе си.
Източник: kulturni-novini.info
