Залата на Съюза на българските композитори се превърна в център на музикалното изкуство по време на Международния фестивал „Софийски музикални седмици“. Пианистът Александър Хинчев представи забележителен рецитал, който преведе слушателите в едно вълнуващо пътуване от бароковите мелодии до съвременната българска композиция.
Програмата започна със Сонатите на Скарлати. Хинчев успя да освободи тези произведения от клишетата на „пикантните багатели“, връщайки им техния лиричен чар и филигранна виртуозност. Изпълнението бе изпълнено със слънчев темперамент, напомнящ за средиземноморския дух на композитора.
В „Арабеска“ на Шуман виртуозността се прояви не в блясъка, а в деликатното управление на формата. Хинчев демонстрира рядния дар да „чува“ музиката дори в тишината на паузите, превръщайки всяко затишие в предчувствие за следващия емоционален етап от творбата.
Програмата продължи с Лист, където бяха представени „Унгарска рапсодия“ № 19 и „Тарантела“ от „Венеция и Неапол“. Вместо типичния за много съвременни изпълнители технически блясък, Хинчев предложи поетична философия. Той умело балансира между театралния патос на рапсодията и чистосърдечната забава на тарантелата, избягвайки динамичните преувеличения и залагайки на тембърното многоцветие.
Кулминацията на вечерта бе Соната № 7 на Васил Казанджиев, посветена именно на Хинчев. Творбата прозвуча като истинска симфония, в която ритмичната енергия и контролираната импровизационност създадоха усещане за жив организъм. Изпълнителят успя да обедини контраста и подобието в едно цялостно и мощно изживяване.
Рециталът доказа, че истинската виртуозност не е просто техническа демонстрация, а дълбок композиционен почерк, който превръща музиката в искрен и органичен разказ.
Източник: kulturni-novini.info
