Европейският съюз пренаписва правилата на финансовата си политика, като поставя фокуса върху постигнатите цели, а не просто върху отчитането на проекти. Този стратегически завой бе коментиран от Атанас Пеканов по време на седмия Софийски икономически форум.
През последните две десетилетия България се възползва активно от кохезионната политика, която целеше подкрепа за региони с по-слаби икономически показатели в сектори като инфраструктура, образование и здравеопазване. Днес обаче моделът се променя към строго обвързване на средствата с реални резултати.
Новият модел: Успехът като условие за финансиране
С въвеждането на фонда NextGenerationEU през 2021 г. се утвърди практика, при която траншовете не зависят от направените разходи, а от стриктното спазване на етапи и измерими цели. Европейската комисия извършва щателна проверка на доказателствата, преди да одобри всяко следващо плащане.
За предстоящата финансова рамка за периода 2028–2034 г., за която се обмисля бюджет от близо 2 трилиона евро, този подход ще бъде затвърден. Държавите ще трябва да представят национални планове, обединяващи реформи и инвестиции, насочени към ясен краен ефект.
Предизвикателства пред бюджета и технологичен напредък
Преговорите за бъдещия бюджет остават сложни, тъй като трябва да се балансират нуждите от кохезионна подкрепа, земеделие, конкурентоспособност и сигурност. За България това означава, че бъдещият достъп до европейско финансиране ще бъде пряко обвързан с успешното реализиране на конкретни реформи в зададени срокове.
Паралелно с финансовата дисциплина, Атанас Пеканов акцентира и върху изоставането на Европа в сферата на изкуствения интелект. Според него е належащо компаниите да внедряват тези технологии в ежедневните си бизнес процеси, а не да разчитат само на мащабни технологични проекти, за да запазят своята конкурентоспособност.
Източник: fakti.bg
