Фатмир Сейдиу не е просто политик. Той е юрист, преподавател и човек, който в бурните води на косовската политика залага на спокойствието и аргументите. Втората фигура на президентския пост в Република Косово остава в паметта като глас на умереност и интелектуална дълбочина.
Срещата в Прищина се провежда в сграда, която далеч оттогава не е внушителна, но е пълна със символи. В тъмния коридор към приемната висят десетки ключове – метафора за врати, които трябва да бъдат отключени завинаги, за да се прекрати затвореността на миналото.
Разговорът, започнал след публична лекция в местния университет, бързо надхвърля протокола. Сейдиу говори за образованието не само като за система, но и като за мост. Като основател на албанския университет в Тетово, той е убеден, че академичната среда трябва да бъде отворена към света, за да избяга от случайността и затвореността.
„Култура, образование и наука са онези важни елементи, които трябва да вървят преди политиката.“
Връзката с България за него е важна. С уважение той си спомяна за президентите Желю Желев и Петър Стоянов, подчертавайки ролята на дипломацията и взаимното опознаване. За Сейдиу е ясно, че когато хората се разберат на ниво култура, политическите решения стават естествено следствие.
Най-емоционалният, макар и сдържан, момент е свързан с отношенията със Сърбия. Без да отрича болката, той категорично отхвърля войната като средство за решаване на конфликти в XXI век. Критичен към позициите на Сръбската православна църква и Академията на науките, той предлага единствения възможен изход: да се погледне напред.
„Да оставим историята такава каквато е била и да гледаме в бъдещето.“
За Сейдиу бъдещето на Косово е неразривно свързано с Европейския съюз. Макар да е изпитал разочарование от резервираността на някои европейски лидери, той вярва в промяната на манталитета и в силата на самочувствието на собствения му народ.
С усмивка той споделя, че добрите хора винаги имат натоварена програма, но винаги намират време за диалога. Срещата завършва не като политическо събитие, а като разговор между приятели, напомняйки ни, че в свят на конфронтации, диалогът е единственият истински път към бъдещето.
Източник: kulturni-novini.info
