Кирилицата не е просто начин за записване на думи, тя е символ на нашата идентичност, воля и културен триумф. Благодарение на мисията на светите братя Кирил и Методий, старобългарският език се превърна в първия писмен славянски език, полагайки основите на паметта и културната приемственост, без които историята ни би била съвсем различна.
Нека се потопим в някои от най-интересните факти за създаването и разпространението на това велико дело.
1. Корените на писмеността
Кирилицата не се появява от нищото. Тя е наследница на глаголицата – първата славянска азбука. Приема се, че кирилицата се оформя в Първото българско царство, като основен център на това развитие е Преславската книжовна школа, известна още като Великата българска школа.
2. Брояч на знаците
Днес сме свикнали с 30 букви, но ранната кирилица е била много по-богата. Тя е съдържала около 43 до 44 знака. Любопитно е, че много от тези букви са имали и числова стойност, следвайки модела на гръцката система.
3. Тайните на името
Името на азбуката е посветено на св. Кирил, макар самата тя да се развива по-късно в България. Самата дума азбука пък произлиза от първите две букви – аз и буки. Един от първите документирани случаи на използване на термина кирилица е от 1563 г. в хърватски превод на Новия завет.
4. Кога се появява на сцената?
Историците посочват края на IX и началото на X век като периода на появата ѝ. Най-старият кирилически надпис се открива в скалния манастир край село Крепча от 921 г., макар някои изследователи да говорят за още по-ранно използване през 893 г. в Велики Преслав. Най-древният съхранен ръкопис е Савината книга (X–XI век).
5. Откъде идва вдъхновението?
Кирилицата е синтез от традиции и нужди. Тя е изградена основно върху гръцкото писмо, към което са добавени специални знаци за звуците на старобългарския език, които гръцката азбука не може да предаде.
6. Световен отпечатък
Днес над 250 милиона души в Европа и Азия използват кирилицата. Тя е официална за множество езици, включително български, руски, сръбски, македонски, украински, беларуски, монголски, киргизки и таджикски.
7. Ролята на Княз Борис
Княз Борис не само въвежда християнството, но и полага основите за разпространението на писмеността, като приема учениците на Кирил и Методий и създава условия за разцвет на старобългарската литература.
8. Кирилицата в Европа
С присъединяването на България към Европейския съюз през 2007 г., кирилицата стана третата официална азбука на Съюза. В цифровата ера тя присъства и чрез националния домейн на кирилица .бг.
9. Каменни свидетелства
Освен множеството паметници в България и специализирания Дом на кирилицата, нашата азбука е почитана и в далечни земи. Впечатляващи паметници могат да бъдат открити в Улан Батор, Монголия, и дори до българската база в Антарктика.
10. Дни на честта
Почитаме това дело на две дати: 11 май, когато празнуваме църковния празник на светите равноапостоли, и 24 май – официалният ден на българската азбука, просветата и славянската книжовност.
Източник: 10te.bg
