Русия преминава през ключов политически момент с провеждането на тридневните парламентарни избори за определяне на новия състав на 450-местната Държавна дума. Това е първият вот за долната камара на руския парламент след началото на пълномащабната инвазия в Украйна през февруари 2022 г.
Към 14:00 ч. московско време през втория ден от гласуването, избирателната активност в страната достигна 32,58%, според данни на Централната избирателна комисия. Мащабът на изборните процеси е огромен – те обхващат 11 часови зони и включват над 2200 кампании на различни нива, чрез които се разпределят близо 20 700 депутатски мандата и длъжности.
Цифрово гласуване и технологични сривове
Председателят на ЦИК Ела Памфилова съобщи, че над 4,6 млн. души са гласували предсрочно, включително хора в труднодостъпни райони, на кораби и дори в полярни станции. Дистанционното електронно гласуване също е било масово, като над 3,03 млн. души са използвали федералната платформа в 32 региона.
Процесът обаче не е преминал без смущения. Московската система за електронно гласуване стана мишена на мащабна и интензивна кибератака. Въпреки твърденията на властите, че системата работи нормално, се появиха съобщения за преднамерено повреждане на оптична комуникационна линия в Далечния изток, засегащо области като Сахалинска, Магаданска, Камчатския край и Чукотският автономен окръг.
Политическо доминиране и ограничена конкуренция
Управляващата партия „Единна Русия“ остава водещата политическа сила. От общо 450-те места в Държавната дума, половината се разпределят чрез партийни листи, а останалите 225 – в едномандатни райони.
Критиците и международните наблюдатели посочват сериозни ограничения в конкуренцията. Повечето кандидати с антивоенни позиции не бяха допуснати, а либералната партия „Яблоко“ бе отстранена от участието с партийна листа след решение на Върховния съд.
Международни спорове и окупирани територии
Особено противоречиво е организирането на вот в анексираните украински области Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска, както и в Крим. Тези действия не са признати от международната общност и ЕС, а Украйна определя гласуването като незаконно.
Дипломатическо напрежение възникна и с Молдова поради решението на Москва да отвори избирателни секции в сепаратисткия регион Приднестровие. Властите в Кишинев определиха този ход като „враждебен“, настоявайки руските граждани да гласуват единствено в посолството.
Окончателните резултати от този значим вот, който се провежда в условия на икономически натиск и война, се очакват след затварянето на секциите в неделя вечер.
Източник: fakti.bg
