Идеята за отделянето на ТЕЦ „Марица Изток 2“ и съпътстващите мините от структурата на БЕХ изглежда логична, но само ако основната цел е да се прекъсне финансовата подкрепа за въглищната енергетика. Според Илиян Василев този ход е последователен, но води до една ясна и тревожна последица: въгледобивът в България се поставя на път, от който няма връщане.
Според него това не се случва поради пазарни механизми, а по политически причини, диктувани от ЕС и местни визионери. Василев подчертава, че всяко намаляване на ролята на местните енергийни източници означава по-голяма зависимост от външни доставки и по-малко възможности за реакция при кризи, особено през зимните месеци или при недостиг на водни ресурси и ВЕИ.
Примери от света и българската реалност
Авторът припомня, че технологични лидери като Япония и Китай продължават да използват въглищата като ключов елемент за своята енергийна сигурност. В България обаче, вместо сериозен дебат за тези мощности като стратегически резерв, изглежда се прилага стратегия, която той определя като „бавна евтаназия“.
Очакванията са, че след отделянето на активите няма да последва рязко затваряне, а постепенно свиване на дейността и намаляване на инвестициите, докато обществото свикне с неизбежното. Василев предлага по-разумен подход: тези активи да се третират като държавен стратегически резерв, който да бъде наличен в моменти на геополитически сътресения.
В заключение той изразява скептицизъм относно визията за енергийна демокрация с панели и батерии по всеки покрив. Вместо това, той вижда тенденция към олигархизация, при която ресурсите и влиянието се концентрират в ръцете на няколко големи играчи, разполагащи с политическа мощ.
Източник: fakti.bg
