На 4 юли 2026 г. България ще отбележи 110 години от рождението на Крум Дерменджиев – изключителен скулптор, чийто талант превърна студения камък и бронза в живи истории, вписани в културната памет на страната.
Тази значима годишнина ще бъде отпразнувана чрез специална виртуална публикация в социалните мрежи, посветена на твореца. Посетителите ще имат възможността да се потопят в неговото богато художествено наследство, разглеждайки архивни снимки и произведения, които са оставили незаличима следа.
Белези в пространството
Крум Дерменджиев създаде монументални творби, които днес са символ на различни български градове. Сред най-значимите му постижения са:
- Паметниците на Гоце Делчев в Благоевград и Папаз чаир;
- Фигурата на Яне Сандански в Мелник;
- Впечатляващата композиция „Три сокола“ в Банкя;
- Скулптурата „Алпийски козирог“ в Княжеската градина в София.
Неговият авторски почерк се отличава със силно пластично внушение и дълбоко уважение към историята, което придава на作ти творби вечност и достойнство.
Признание и чест
За своя огромен принос към българската култура и изобразителното изкуство, Dermentzhiev е награждаван с най-високите отличия. Сред тях са орден „Стара планина“ I степен, орден „Св. св. Кирил и Методий“ II степен, както и званията „Заслужил“ и „Почетен гражданин на Благоевград“. През 1995 г. той получава и специална награда от Съюза на българските художници.
Наставник на поколенията
Освен като творец, Крум Дерменджиев беше и високо ценен преподавател в Националната художествена академия, където предаде опита си на много млади скулптори. Самият той е израснал под крилото на велики имена като проф. Любомир Далчев, Марко Марков и Иван Лазаров.
В архивите на Националната библиотека е съхранена реч на проф. Любомир Далчев, в която той отбелязва, че в областта на портрета Крум Дерменджиев е достигнал завидна висота.
Днес, повече от век след раждането му, неговите произведения продължават да оформят облика на българските градове, а някои проекти бяха реализирани дори след смъртта му – доказателство, че истинското изкуство надживява времето.
Източник: kulturni-novini.info
