Банкок се превръща в епицентър на световната икономика между 12 и 18 октомври. Годишните срещи на Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка ще бъдат доминирани от тежки теми: конфликтът на САЩ и Израел с Иран, енергийните потрясения и безпрецедентния публичен дълг. Финансови лидери и централни банкери ще анализират рисковете за растежа на фона на високите лихви и устойчивата инфлация.
Геополитическо напрежение и икономически шокове
Конфликтът в Близкия изток, който навлиза в осмия си месец, се очаква да измести приоритетите на предварително планираните разговори. МВФ предупреждава, че рязкото поскъпване на храните и енергията все по-често предизвиква кризи, които поддържат инфлационните очаквания високи за по-дълъг период, задълбочават бедността и застрашават цялостната икономическа стабилност.
Рекорден интерес и политически отсъствия
Форумът в Тайланд привлича рекордните 18 000 участници, което е значително увеличение спрямо срещата в Маракеш от 2023 г. Забележително е отсъствието на американския финансов министър Скот Бесънт, който ще пропусне и срещата на Г-20 поради вътрешни ангажименти. От името на САЩ ще присъстват висши представители, а председателят на Федералния резерв Кевин Уорш ще проведе ключов публичен разговор с управляващия директор на МВФ Кристалина Георгиева на 16 октомври.
Борба с цените на петрола
Под натиска на президента Доналд Тръмп, който се стреми към по-ниски цени на горивата преди ноемврийските избори, страните от Г-7 се съгласиха да освободят 100 милиона барела дизел и суров петрол от своите аварийни резерви. От началото на войната на 28 февруари са изпуснати над 1 милиард барела, но индустрията предупреждава, че наличните количества за световния пазар намаляват, което засилва уязвимостта и натиска върху цените.
Дълговата капан за развиващите се държави
МВФ прогнозира около 3% ръст на световната икономика през 2026 г., но очаква спад за Украйна и страни от Персийския залив. Публичният дълг е достигнал нива, невиждани от Втората световна война, и се очаква да надхвърли 100% от световния БВП до 2030 г. Най-силно засегнати са развиващите се и бедните държави, които се борят с изтичането на капитали към американските пазари и ограничения достъп до инвестиции в изкуствен интелект.
Тези страни трябва да изплатят около 400 милиарда долара към външни кредитори през 2026 г., като лихвените плащания вече надвишават 10% от техните приходи. Новите, по-строги препоръки на МВФ за кредитните програми изискват по-дълбоки реформи, което поражда опасения за болезнени мерки за икономии в най-бедните региони на света.
Източник: fakti.bg
