Проблемът с цените на хранителните стоки у нас се крие не само в крайната сума, която виждаме на касата, но и в огромната пропаст между парите, които получава производителят, и тези, които плаща клиентът. Димитър Зоров, председател на Асоциацията на млекопреработвателите, предупреждава за тревожни практики, при които търговската надценка достига до фрапиращите 80%.
Ценовият капан: 35% срещу 80% надценка
Докато в европейски държави като Германия е прието максималната надценка да не надвишава 35%, в България ситуацията е коренно различна. Според Зоров, точно в тази разлика се крие основният проблем, който източва ресурсите на българските фермери. Той е категоричен, че ако има реално намаление на цените, то трябва да бъде споделено – част за потребителя и част, която да се върне при производителя, чието състояние в момента се описва като катастрофално.
Промоциите – реална помощ или маркетингов трик?
Спорът за промоционалните кампании в големите вериги също е горещ. Според представителите на производителите, тези намаления често се правят изцяло за тяхна сметка, което представлява вид дъмпинг към пазара. Докато търговците виждат в тях инвестиция и начин да предложат по-ниски цени, фермерите ги определят като „фалшиви“, ако тежестта на отстъпката пада само върху тях.
Различни гледни точки: Контрол или свободен пазар?
Експертите предлагат различни изходи от кризата. От Асоциацията за защита на потребителите настояват за максимално скъсяване на веригата на доставки – директна връзка между преработвател и търговец, което би елиминирало излишните такси. От друга страна, финансови анализатори предупреждават, че административният натиск върху големите вериги може да създаде хаос, тъй като те осигуряват огромна логистична мрежа и заетост за хиляди хора.
В крайна сметка дебатът остава отворен: дали пазарът трябва да се саморегулира, или е необходим строг контрол върху надценките, за да се гарантира, че българското производство няма да изчезне под натиска на високите търговски печалби.
Източник: standartnews.com
