На 10 септември 1944 година, в мрачните дни след деветосептемврийския преврат, големият български журналист, общественик и издател Данаил Крапчев губи живота си в Горна Джумая. Неговата смърт става символ на жестокия политически терор, разгърнат от комунистическия режим срещу интелектуалния елит на нацията.
Крапчев е емблематична фигура в българския печат като създател и директор на вестник „Зора“. Благодарение на своята безкомпромисна редакторска политика, той превръща изданието в истински „български Таймс“. Острата му критика срещу болшевизма и защитата на националните идеали го превръщат в личен враг на комунистическата партия, която дълги години прави опити да го елиминира.
Публикации като „Германия спаси Европа от новия Чингис хан“ и редица анализи върху уязвимостта на Съветския съюз настройват апаратчиците срещу него. Преди фаталната 1944 година, Крапчев оцелява след няколко покушения. При едно от тях, извършено от комунистически наемници, той е тежко ранен с ятаган по главата, но успява да се изправи отново.
Животът на Данаил Крапчев е белязан от силен патриотизъм. Роден в Прилеп през 1880 г., той преминава през школата на Солунската гимназия и Софийския университет. През годините активно участва в борбите на ВМОРО, а журналистическият му път преминава през издания като „Илинден“, „Отечество“, „Вардар“ и „Пряпорец“. През 1994 година, половин век след гибелта му, Върховният съд на Република България реабилитира напълно името му, отменяйки несправедливата присъда на т.нар. „Народен съд“.
Източник: fakti.bg
