Книгите често са като неочаквани приятелства – някои остават недочетени, докато други се превръщат в спътници, с които водим дълги и откровени разговори. Точно такова преживяване предлага новата творба на Добрина Симова „Корени във въздуха“ – издание, което не предлага утеха, а по-скоро ни провокира с болезнена искреност.
В днешното общество, където често забравяме миналото си и живеем в илюзията на бъдещето, метафората на Симова е повече от актуална. Нейните „корени във въздуха“ символизират прекъснатата връзка с паметта, достойнството и моралните ни устои. Авторката събира епиграми, афоризми и сатирични стихотворения, които остро критикуват политическото безхаберие, корупцията, социалната бедност и обезценяването на човешката личност.
Книгата преминава през различни цикли – от „Многоетажни лъжи“ до „Корени във въздуха“. Симова не се крие зад дипломатичност; тя използва ежедневния език и народните изрази, за да „прободе“ читателя, изваждайки го от пасивността. Смехът, който предизвиква сатирата ѝ, често е горчив, защото огледалото, което ни показва, отразява нашите собствени страхове и примирения.
Важен елемент е посвещението на внуците на авторката, което превръща книгата в своеобразен разговор между поколенията. Какво наследство оставяме след себе си? Гневът на Симова не е самоцелен – той е проява на тревога за бъдещето и за това, което ще предадем на следващите след нас. Илюстрациите на Владимир Костов и Константин Костов допълват това усещане за цялостност и вътрешна свързаност.
„Корени във въздуха“ не е просто политическа сатира. Тя е призив да върнем корените си в земята, да възстановим доверието и обичта. Това е книга, която изисква активен читател, готов да продължи разговора със себе си, за да не загубим това, което ни прави човеци.
Източник: kulturni-novini.info
