Божидар Генков е име, което свързваме с прецизността на инженерната мисъл и финеса на артиста. Роден в Севлиево, той преминава пътя от електротехниката до преподавателската катедра, но открива своето истинско призвание в изкуството на фотографията. За него фотоапаратът не е просто уред, а инструмент за „рисуване със светлина“, чрез който той събира мигове и превръща субективните си преживявания във визуален разказ.
Фотографията като начин на живот
В разговор за творческия си процес, Божидар споделя, че фотографията е станала негов неизменен спътник. Той не просто документира реалността, а я интерпретира. „Когато натиснем спусъка, оставяме малка част от себе си в този момент“, казва фотографът, подчертавайки, че всеки кадър носи личния почерк на автора си.
Светлината, сенките и тишината
Неговите творби често изследват темите за самотата и меланхолията. Авторът вярва, че черно-бялата естетика предоставя по-голяма емоционална дълбочина, позволявайки светлината и сенките да изпъкнат с пълна сила. Проекти като поредицата „Към себе си“, вдъхновени от поезията на Дамян Дамянов, доказват, че личните търсения на един творец лесно могат да се превърнат в общочовешки послания.
Етиката на фотографа
Генков е категоричен относно границата между смелостта да заснемеш важното и деликатността да оставиш фотоапарата настрана. „Не всеки момент, който можем да заснемем, трябва да бъде заснет на всяка цена“, отбелязва той, поставяйки етиката пред чистото любопитство. За него фотографията остава искрен диалог между вътрешния свят на твореца и заобикалящата ни среда.
Източник: kulturni-novini.info
