Гуверньорът на Българската народна банка и член на Управителния съвет на ЕЦБ, Димитър Радев, отправи остро предупреждение към колегите си във Франкфурт. Според него Европейската централна банка не трябва да се бави с корекциите на лихвените проценти, особено в условия на нарастваща несигурност, породена от конфликта в Иран и неговото влияние върху енергийните пазари.
Цената на закъснялото действие
По време на икономическа конференция в Рейкявик, Радев подчерта, че в сегашната ситуация рискът от твърде късна реакция на централната банка е далеч по-опасен от вероятността да се действа прибързано. Основният страх е, че ако инфлационните очаквания се откъснат от своята „котва“, връщането към ценова стабилност ще бъде значително по-болезнено и скъпо за икономиката на еврозоната.
Нови реалности пред централните банки
Радев отбеляза, че при текущите геополитически шокове, централните банки не могат да се ограничават само до една прогноза, тъй като това създава „илюзия за прецизност“. Необходимо е управлението на паричната политика да включва алтернативни сценарии и внимателно следене на базисния ценови натиск, който все още остава над заложената цел от 2 процента.
Фискалната дисциплина като съюзник
Българският гуверньор бе категоричен: паричната политика не може да бъде единствената отбранителна линия срещу кризата. Той призова европейските правителства да поемат своята отговорност чрез структурни реформи, инвестиции в енергийна ефективност и по-разумна фискална политика, за да се подсили икономическата устойчивост.
Рисковете пред българската икономика
По отношение на България, Радев предупреди, че силният ръст на заплатите и динамичното потребление, макар и положителни за икономиката, крият рискове от подхранване на инфлацията. Той се обяви против автоматичните механизми за индексация, базирани на минала инфлация, тъй като те имат потенциала да превърнат временните шокове в дълготрайни инфлационни процеси.
Източник: standartnews.com
