24 май винаги носи със себе си два различни свята. От едната страна виждаме празничните венци, дълбокото преклонение пред книжовната традиция и една сладка носталгия по времената, в които словото е било свещено. От другата обаче се сблъскваме с тревоги за грамотността и апокалиптичните прогнози, че родното ни езиково богатство бавно умира.
Истината е обаче много по-динамична. Българският език не е затворен в прашните страници на старите речници, а е жив и пулсиращ организъм. Тази езикова стихия днес смело се сблъсква с изкуствения интелект, танцува в ритъма на модерното BANGARANGA и интегрира емоджитата в дигиталната ни комуникация, превръщайки жаргона в ново, мощно оръжие за изразяване.
Advertisement
Източник: dnes.dir.bg
