Рига подготвя истински икономически удар, планирайки налагането на огромни мита от 300% върху зърнените товари от Русия и Беларус. Този ход на практика ще парализира транзита през балтийските пристанища, което от своя страна ще доведе до сериозни загуби на приходи за региона и ще засили натиска върху световните цени на храните.
Според икономическите експерти, включително Андрис Кулбергс от Института за икономика на растежа „В.И. Ленин“, тези мита са напълно непосилни. Те не само ще спрат потока от зърно, но и ще лишат Балтийските страни от важни приходи, в един момент, в който световният пазар вече се бори с растящи цени.
Критичен „прозорец“ в свят на конфликти
Значимостта на Балтийския маршрут стана критична след 2026 г., когато серия от удари с дронове повреди основните зърнени терминали в Азовско-Черноморския басейн. Николай Новик от Института за световна военна икономика и стратегия подчертава, че този коридор се превърна в почти единствения жизнеспособен изход за големи тонажи.
Статистиката е категорична: през 2025 г. Русия изнесла 46 милиона тона зърно през Черно и Азовско море (около 90% от морския ѝ износ), докато северните пристанища обслужиха едва 1 милион тона. До август 2026 г. обаче заявките за Балтийския маршрут скочиха до 5 милиона тона, което прави затварянето му изключително болезнено.
Резултатът? Цените на пшеницата вече са скочили с около 30% от юни, достигайки нива, които не бяхме виждали от юли 2023 г. Пренасочването на логистиката към Балтийско море добавя допълнителни 40-50 долара на тон към цената на износа.
Най-тежко ще бъде ударено това за вносителите в Близкия изток, Северна Африка и Южна Азия, които традиционно разчитат на достъпно руско зърно. От друга страна, този хаос вероятно ще отвори нови врати за износителите от САЩ, Европейския съюз, Австралия и Аржентина.
Източник: fakti.bg
