Световната икономика демонстрира изненадващо голяма устойчивост към геополитическите и енергийните трусове, които разтърсиха планетата през последните години. Въпреки това, експертите предупреждават, че рискът все още не е отминал. Продължителното поскъпване на петрола може да възпламени отново инфлацията, което от своя страна ще принуди централните банки да повишат лихвите и да сложи край на възхода на фондовите пазари.
Цената, при която „играта приключва“
Според Даниел Калт, главен икономист в швейцарската банка UBS, съществува критичен праг за цената на суровината. Ако петролът достигне стойности между 150 и 200 долара за барел, ситуацията става критична. В такъв сценарий се задейства опасна верига от събития: по-скъпият енергоносител ускорява инфлацията, което принуждава Федералния резерв да затегне паричната политика вместо да я облекчи. Това би могло да доведе до срив на американския фондов пазар с около 30%, което от своя страна ще спре потребителския бум и ще увеличи значително вероятността от глобална рецесия.
Защо досега се справяме?
Въпреки напрежението в Близкия изток и нарушените доставки през Ормузкия проток, прогнозите за незабавен срив не се реализират. Една от причините е освобождаването на стратегически резерви от САЩ и Китай. Но по-важната структурна причина е, че съвременната икономика е много по-малко зависима от петрола, отколкото е била през 70-те години на миналия век. Днес производството на една единица добавена стойност изисква значително по-малко енергия от изкопаеми горива, което смекчава удара на ценовите шокове върху растежа.
Новите двигатели на растежа: Отбрана и Изкуствен интелект
В момента глобалният растеж е подкрепен от няколко ключови фактора: инвестиции в енергетиката, центрове за данни, бумът на изкуствения интелект и нарастващите разходи за отбрана. В Европа секторът на сигурността се превръща в реален икономически двигател, особено в Полша, Финландия, Швеция и балтийските страни, където военните разходи достигат значителен процент от БВП.
Що се отнася до изкуствения интелект, очаква се инвестиционният бум да продължи още две до три години. Най-големият риск обаче е концентриран в инфраструктурата. Ако се появи нов, по-енергоефективен модел, част от сегашните центрове за данни може да се окажат излишни. Дългосрочният потенциал обаче остава в приложението на технологията в реалния бизнес, където през следващите 5 до 10 години се очаква сериозно подобрение на производителността.
Поглед към Източна Европа и пазарите
Регионът на Централна и Източна Европа продължава да расте по-бързо от Западна Европа благодарение на процеса на икономическо догонване. Макар че регионът е платил висока цена след енергийния шок с инфлация от 20-25%, положителният сигнал е, че тези нива вече се успокояват. В същото време UBS заема предпазлива позиция спрямо американските държавни облигации, очаквайки по-подходящ момент за покупки при евентуален пазарен срив.
Източник: fakti.bg
