Битката при Курск остава в историята като една от най-грандиозните военни операции на Източния фронт. В този епичен сблъсък участват близо 4 милиона войници, 13 000 бронирани машини, 50 000 оръдия и 12 000 самолета. Това е последният мащабен опит на германското командване да вземе стратегическата инициатива, включващ в себе си и най-големия танков дуел, познат на човечеството.
Конфликтът, разразил се между 5 юли и 23 август 1943 г., е предизвикан от промените в фронтовата линия след поражението на Вермахта при Сталинград. Около Курск се образува стратегическа издатина, която Адолф Хитлер решава да атакува, за да върне престижа на германската армия.
Германският план предвижда клещи, които да затворят капана около съветските войски. Северното направление е поверено на фелдмаршал Гюнтер фон Клуге, а южното – на Ерих фон Манщайн. Хитлер нарочно отлага началото на операцията за юли, за да подсили частите си с модерните за времето танкове Тигър и Пантера, както и с мощните самоходни оръдия Елефант.
Съветското командване обаче не е изненадано. Благодарение на разузнавателни данни, Червената армия подготвя дълбока ешелонирана отбрана. Централният фронт на генерал Константин Рокосовски и Воронежкият фронт на генерал Николай Ватутин поемат основния удар, докато в тила е съсредоточен стратегическият резерв – Степният фронт на генерал Иван Конев. Действията са координирани от маршалите Георгий Жуков и Александър Василевски.
Резултатът е опустошителен за Германия. Вермахтът губи над 500 000 души, близо 3000 танка и стотици самолети. Жертвите от съветска страна също са огромни, но стратегическият успех е постигнат – битката бележи коренния прелом в хода на войната в полза на Червената армия.
Източник: fakti.bg
