Името на Кърджали е тема, която десетилетия наред предизвиква бурни дебати, исторически спорове и опити за промяна. Градът, преминал през множество предложения за ново кръщение, и днес носи своето историческо название, което се е превърнало в символ на местната идентичност и памет.
В своята статия Георги Кулов прави задълбочен анализ на опитите за преименуване на Кърджали. Най-често свързвано с легендата за алевитския светец Кърджа Али-баба, името се оказва обект на сериозни интелектуални сблъсъци още от 30-те години на миналия век.
През 1930–1931 г., по повод изграждането на железопътната линия, специална комисия предлага градът да бъде преименуван на името на легендарния родопски деспот Момчил. Тогава обаче общественото мнение, водено от Иван Герджиков, успява да отстои традиционното име, аргументирайки се с историческата памет и значението на селището.
През годините следват още опити за преименуване – от „Преображен“ през 1936 г. до „Симеоновград“ през 1977 г. и „Жерново“ година по-късно. Всички те остават само в сферата на идеите, без да намерят практическа реализация. Кулов отбелязва, че извън легендите, съществуват данни в османски регистри от XVI век за християнско селище с подобно звучене, както и местни диалектни форми като „Кюерджели“.
В крайна сметка, историята доказва, че името на един град не зависи само от официални декрети, а от паметта на неговите жители. Както посочва авторът, името е знаково за всички общности, които са свързали съдбите си с този край, и е част от живата история на региона.
Източник: kulturni-novini.info
