Утрото се пробужда бавно, обгърнато в гъста, натежала мъгла, която сякаш ни оставя умишлено в самота. В този миг светът притихва – телефоните млъкват, а умората от безсънните нощи се превръща в странна безчувственост. Градските светлини избледняват, докато слънцето се опитва да пробие през есенния воал, а белите облаци танцуват безцелно пред стъклата.
В ума ми се разиграва хаос, който се бунтува срещу строгата подреденост на ежедневието. Дигиталните съобщения ни напомнят за разкъсаността на времето, а спомените за минали срещи и хора отварят стари рани. Смесването на пространството и времето създава усещане за несигурност и временна уплаха.
Погледът ми се губи в тишината на големите сгради, докато денят разпределя своите задължения. Всичко около нас ни шепне, че времето тече безвъзвратно, а ние, в нетърпение, се опитваме да се доближим до една трудно установима реалност.
С усилие, със постоянство и тоя век си очерта
Владимир Башев, „Възраст“
наред с държави във пространство
държави и във възрастта.
Уж бяхме млади
и със време
безкрайно всеки бе богат,
и вече идва друго племе,
което си създава свят.
И там, не толкоз романтични,
по-дипломирани от нас,
по-точни,
по-математични
застават юноши на власт.
А ти – какво?
Ти – екзалтиран,
от граждански права лишен,
от ревност истинска раздиран,
ти отминаваш угнетен.
Опитите ми да намеря вътрешно спокойствие често се провалят, но може би в това блъскане на мислите се крие някакъв по-дълбок смисъл. Сметките с миналото ще дойдат един ден, в момент, в който няма да сме подготвени. В стремежа си да бъдем истински и добри, често се оказваме ограничени от собствената си нереалност.
Прощавай, палавница!
Владимир Башев, „Възраст“
Странница!
Рай от започнати неща!
Нелепо е, че пада граница,
отнемаща ни младостта.
Измислица са всички клетви,
че има връщане назад –
след толкоз жертви,
толкоз жертви,
не може все да бъдеш млад.
Усещането, че денят се източва в незначителни размисли, ме притеснява, но постепенно битовите неща заемат местата си. Малкото останало време ще посветя на търсенето на мъдрост, колкото и оскъдна да е тя в моята същност.
Навлизаш в сдържана държава.
Владимир Башев, „Възраст“
Приемаш устава ѝ строг.
За подвиг време не остава,
за подвига остава срок!
И само с формула,
със позив,
с находка,
с удар против рак,
и само гипсов или бронзов
би могъл да се върнеш пак
във безпощадните държавици,
раздирани от смехове,
от спорове и от наздравици,
от грехове и стихове.
Ще усмиря страстите и неволите си с търпение. Отмъщението е отживяла кауза; остава само дългият и труден път към опрощението. Врагове и приятели, аз продължавам напред. Още е рано за мемоари, но е най-време за повече обич и истинско живеене, за да не пропилеем смисъла на това, което наричаме живот.
Източник: kulturni-novini.info
