През последните години темата за цените на хранителните продукти у нас се превърна в постоянен предмет на разгорещени дискусии. Често срещани са сравненията, при които потребители показват как идентични стоки на едни и същи марки са по-евтини в супермаркети в Германия или други западни страни. Тези наблюдения обхващат всичко от млечни изделия до плодове и месо.
Въпреки че често се обвиняват геополитическата обстановка и разходите за енергия, експерти посочват, че тези фактори са били общи за цяла Европа. Основната разлика се крие в три ключови аспекта: ниските доходи, данъчната тежест и високата зависимост от внос.
Доходите и инфлацията
В България инфлацията се усеща по-остро заради по-ниските доходи спрямо европейските ни партньори. Към май 2026 г. хармонизираната инфлация у нас достига 6,3%, докато средната в еврозоната е около 3%. Ръстът на работните заплати, макар и значителен, също стимулира потреблението, което от своя страна оказва допълнителен натиск върху инфлационните процеси.
Ролята на ДДС и вноса
Данък добавена стойност (ДДС) играе съществена роля. С ниво от 20% в България, той оскъпява стоките значително повече, отколкото в страни с по-ниски ставки като Ирландия (7%). Интересен факт е, че ако се премахне ефектът на ДДС, българските кошници с продукти са по-евтини от тези в Германия, което доказва, че търговците у нас не налагат по-високи цени без причина.
Третият фактор е критичната зависимост от внос на суровини, достигаща до 80% за някои продукти. Това автоматично води до „внасяне“ на инфлация от чужбина. За справяне с проблема се предлага създаването на Парк за хранителен суверенитет, който да обедини усилията на държавата, производителите и търговците за гарантиране на местното производство.
Източник: fakti.bg
