Разликата в темповете на инфлация между България и еврозоната не може да бъде сведена единствено до цените на енергоносителите. Това подчерта управителят на Българската народна банка и член на Управителния съвет на ЕЦБ, Димитър Радев, в рамките на семинар на Европейския икономически и финансов център към Лондонския университет.
Статистическите данни за октомври показват разминаване: годишната инфлация в България достига 6%, докато в еврозоната тя е на ниво 4%. Любопитно е, че средният лихвен процент по новите жилищни кредити у нас е около 2,4%, което е значително под съставния показател на ЕЦБ за еврозоната, който се движи около 3,6%.
Механизмът на енергийния шок
Димитър Радев обяснява, че въздействието на енергийните цени върху икономиката не е мигновено за всички. Докато някои предприятия усещат натиска незабавно поради договори, обвързани с пазарните цени, за другите ефектът се проявява едва месеци по-късно при подновяване на фиксираните им договори.
Важно е да се отбележи, че повишените производствени разходи не се прехвърлят автоматично върху крайния потребител. Често доставчиците поемат част от тежестта за сметка на собствените си маржове или търговците изчакват подходящ момент за корекция на цените, а регулираните тарифи допълнително забавят процеса.
Други ключови фактори и стратегически цели
Освен енергията, БНБ следи внимателно растежа на заплатите, вътрешното търсене и динамиката на кредитирането. Когато търсенето е силно, фирмите по-лесно повишават цените си. В сектора на услугите връзката между производителността и заплатите е определяща, тъй като разходите за труд са основен компонент.
Основната цел за България остава привеждането на инфлацията до ниво от 2% в средносрочен план. Радев припомня, че фискалната политика също играе роля, като може да стимулира търсенето в периоди, в които предлагането е ограничено.
Глобалният контекст, включително войната в Украйна, също създава допълнително напрежение. Тя нарушава търговията със зърно и маршрутите за износ на петрол от Казахстан. Макар рисковете за сигурността да са регионални, финансовите последици често се усещат от купувачи далеч извън засегнатите зони.
Източник: fakti.bg
