На 18 юни 1648 г. историята поема нов обрат, когато хетман Богдан Хмелницки изпраща първото си официално послание до руския цар Алексей Михайлович. Този акт бе началото на сложен дипломатически път, целящ преминаването на Украйна под протекцията на Москва.
Писмото бе изпратено от град Черкаси, точно в момент на триумф за казаците, след техните значими победи над полската армия в битките при Жолти Води и Корсун. В документа Хмелницки не само уведомява царя за успехите на въстанието срещу Жечпосполита, но и изразява желанието на православното население и Запорожката войска да се присъединят към руския монарх, стига да бъдат запазени казашките права и привилегии.
Реакцията на Москва обаче бе сдържана. Цар Алексей I, все още разтърсен от вътрешни смущения като Соления бунт, се опасяваше, че бързата намеса ще го хвърли в тежка война с Полша. Въпреки че отказа незабавна военна подкрепа, той позволи свободна търговия с казашките територии и започна внимателна дипломатическа подготовка.
Липсата на незабавна помощ принуди Хмелницки да търси съюз с Кримското ханство. Този съюз обаче се оказа нестабилен и предателски, особено по време на битката при Берестечко, което само засили стремежа на казаците към по-надежден православен съюзник.
Реалното покровителство дойде едва шест години по-късно. На 18 януари 1654 г. Переяславската рада официално реши Хетманщината да се присъедини към Руското царство. Но тук се появява фаталното разминаване: докато казаците виждаха в това договор между равни суверени, Москва го тълкуваше като окончателно поглъщане на украинските земи. Когато през 1656 г. Русия сключи Вилненското примирие с Полша без знанието на своите съюзници, разочарованият Хмелницки прекара последните си дни в търсене на нови партньори в Швеция и Трансилвания.
Източник: fakti.bg
