Гърция не смята да се отказва от претенциите си за връщането на множество църковни реликви, съхранявани в България. Това стана ясно след изявленията на заместник-министъра на външните работи Александра Пападопулу, която подчерта, че Атина ще продължи да работи методично и настойчиво за възстановяването на тези свещени ценности чрез всички дипломатически канали.
Историческият обмен с останките на цар Самуил
Напрежението около културните ценности идва след важното споразумение от септември 2026 г., при което двете страни извършиха взаимно предаване на предмети с огромно историческо значение. България получи останките, за които се приема, че принадлежат на цар Самуил, съхранявани дотогава в Солун, а в замяна предаде 53 църковни предмета – икони, кръстове и утвар – от Националния исторически музей в София.
За гръцката страна този акт не е краен резултат, а само „първа фаза“. Атина се фокусира върху реликви от манастирите „Панагия Ейкосифиниса“ край Драма и „Свети Йоан Предтеча“ край Серес, като се позовава на член 126 от Ньойския мирен договор от 1919 г. Според този документ България е длъжна да върне археологически и исторически предмети, изнесени по време на Първата световна война.
Критики и търсене на прозрачност
Въпреки дипломатическия успех, в Гърция се чуят критични гласове. Депутатът Николаос Вретос обвини правителството в „тайна дипломация“ и поиска пълното разкриване на условията в меморандума. Той постави въпроси относно правния статут на предадените ценности и дали България е поела изрични ангажименти за връщането на останалите ръкописи и реликви в определен срок.
Докато учени и политици от двете страни призовават за повече прозрачност, официалният тон остава позитивен. Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис заяви, че целта е трудните моменти от миналото да се превърнат в мостове за бъдещо сътрудничество, макар че конкретният график за следващите преговори все още не е обявен.
Източник: standartnews.com
