Стрес за портфейла: В кои случаи НАП запорира банкови сметки

Националната агенция за приходите разполага със законови механизми за налагане на запор върху банковите сметки на физически и юридически лица, дори когато става въпрос за сравнително малки суми. Тази практика често се превръща в неприятна изненада за много хора, които разбират за блокираните средства чак в момента, в който се опитат да извършат плащане или да изтеглят пари.

Има ли минимален праг за запор?

В публичното пространство често се коментират суми от порядъка на 100 до няколко хиляди евро, които са станали повод за блокиране на сметки. Важно е да се знае, че действащото българско законодателство не предвижда универсален минимален праг на задължението, под който НАП да няма право да предприеме действия. Наличието на неизплатен дълг към хазната е достатъчно основание за започване на процедура по принудително събиране.

Защо понякога не получаваме предупреждение?

Много граждани се питат как е възможно сметката им да бъде запорирана без предизвестие. Според Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), НАП може да налага обезпечителни мерки, включително запор, с цел да се предотврати разпореждането с активи, преди да бъде осигурено събирането на публичното вземане. В определени ситуации законът позволява тази мярка да бъде наложена без предварително уведомяване на длъжника.

Процедура и права на длъжника

Макар запорът да може да се случи изненадващо, това не означава, че институцията се освобождава от останалите си задължения по закон. При принудителното изпълнение съществува седемдневен срок за доброволно плащане, а съобщението за такова може да бъде връчено едновременно с налагането на обезпечителната мярка. Важно е всеки длъжник да следи комуникацията си с приходната администрация, за да е наясно със статуса на задълженията си и да избегне блокиране на постъпления като заплати или пенсии.

Advertisement

Източник: standartnews.com

Твоят коментар