На 31 май 1902 г. в Санкт Петербург се сключва едно от най-загадъчните дипломатически споразумения на нашето минало – тайната Българо-руска военна конвенция. Документът е подписан от генерал Стефан Паприков, военен министър на Княжество България, и неговия руски колега генерал Алексей Куропаткин.
Основната цел на този пакт е отбранителна – двете страни се обединяват срещу възможна агресия от страна на Румъния и Австро-Унгария. Руската империя се ангажира да защитава независимостта и териториалната цялост на България с цялата си военна мощ.
Цената на тази защита обаче е висока: в случай на общ военен конфликт, българската армия преминава под оперативното ръководство на руския главнокомандващ. Макар българският монарх да запазва правото си да води войските си лично, стратегическите решения остават в ръцете на Санкт Петербург.
Важно е да се отбележи, че конвенцията е строго ограничена. Русия изрично отказва да подкрепи България в евентуална война срещу Османската империя за освобождението на Македония и Одринско. Споразумението е било класифицирано като „държавна тайна от особена важност“.
Въпреки амбициозните клаузи, договорът се оказва неефективен за постигането на националните идеали за териториално обединение. След тежкото поражение в Руско-японската война и вътрешната политическа нестабилност, Русия променя приоритетите си и се сближава с Австро-Унгария. Поради тази причина, през 1913 г., по време на Междусъюзническата война, Русия не задейства конвенцията, за да защити България от нападението на Румъния.
Източник: fakti.bg
